Козуначено коминче / Trdlo

Продължавам серията от произведения от козуначено тесто, след като вече ви представих голямото козуначинение и различните видове плънки. За днес - нещо, което става все по-популярно в България, а пък за мен десерт - носещ много приятни спомени! 

При първата ми екскурзия в Прага преди години опитах този прекрасен коледен десерт, наречен Trdlo, и бързо се влюбих  в него. Веднага познах пухкавото козуначено тесто, но приготвено по този начин, бе ново и вълнуващо за мен. Уханието на топъл хляб, овалян в ароматна канелена захар, се носеше из целия коледен базар. Още тогава си обещах, че трябва да измисля начин да приготвя тази чудесия у дома.

Традиционно самият десерт се приготвя като от тестото се правят ленти, увивайки се около дървени цилиндри. Пече се върху жар, а след като е готов, се овалва в различни видове украса: захар, канелена захар, шоколад, кокос, орехи и други.

За произхода на този десерт все още се спори, макар и чехите твърдо да държат, че е изначално техен. Моите обсесивно-компулсивни методи за издирване на информация доведоха да заключението, че всъщност тази супер вкусотия произлиза от словашкия град - Скалица. Живеещият там граф назначил на работа готвач от Трансилвания, който "домъкнал" тази рецепта със себе си. Ето защо можете да си купите Trdlo и на коледните базари в Будапеща, но носещи името Kürtőskalács.

Но ето, че стигаме отново до това, че Великден наближава и освен традиционните козунаци, можете да опитате и да направите тези прекрасни коминчета и да зарадвате своите близки с нещо ново. Тестото за оригиналния десерт е различно, но аз реших да го направя от обикновено тесто за козунаци, като освен това оформих и козуначени кифлички.

Избрах си една от любимите мамини рецепти за козунаци, а именно "Пиян козунак"

След недълго размишление стигнах до идеята, че от главна необходимост е набавянето на самите цилиндри. Измайсторих ги от картон, а след това облепих с фолио.

После ще ги намажем с малко олио за да е по-лесно изваждането на коминчетата.

От това козуначено тесто направих тънки фитили, които ще бухнат доста, затова предвидете повече разстояния между коминчетата при печенето им.

Наредете ги в тава или пък, ако имате метален шиш за грил, можете да ги нанижете на него и да го закрепите от край до край във фурната. Аз нямах, затова и се задоволих с обикновена тава и хартия за печене.

Пекат се за няколко минути в предварително загрята фурна на около 160 градуса.

Когато са готови, още топли ги оваляйте в канелена захар, смлени орехи или друг вид украса по желание. За да сте сигурни, че ще залепнат, можете да ги намажете с четка, потопена в : масло, мед или захарен сироп.

Голямото козуначинание: Козунак с крем, бадемово-шоколадова плънка, локум, маймунски козунак и козунак на центрофуга :)

Като кажа, че за мен почти няма граници на експериментиране в кухнята - значи не съм ви лъгала. Това сигурно вече ви е пределно ясно от заглавието на поста, от което научавате, че лирическият герой (тоест аз) проведе един доста интересен гастрономо-технически експеримент за направата на козунаци тази година. Или иначе казано пуснах тестото за козунаците на центрофуга в пералнята :)

 

I KNOOOOOOOOOOW! Right?!

Не, не мога да обера всички кредити за идеята, защото не е моя. Преди време научих за тази новаторска технология за обработката на тестото, като в същия ден научих и за готвене в съдомиялна машина, но все още не се чувствам готова за този тест :)

От тогава не ми дава мира идеята да пусна тестото за няколко оборота в пералнята и ето, че го направих. Разбира се, нямаше вода, препарати или пък дрехи...съвсем празна, суха и определено чиста пералня. Но след малко ще ви разкажа повече за тази чудесия.

 

Първо ще ви напиша рецептата за тестото, която ползваме у дома. Рецептата е за пиян козунак и така си е записан в маминия тефтер. Пиян, пиян, колко да е пиян - 1-2 с.л. ром може ли да свършат тази работа  все пак :)

Необходими продукти:

1 кг брашно за козунаци

6 яйца

250 мл прясно мляко

250-300 г захар

125 г масло

кората на един лимон

кубче мая

1 с.л. мед

1-2 с.л. ром

Маята се оставя да шупне с малко хладко мляко, супена лъжица захар и малко брашно.

През това време в тавичка слагаме пресятото брашно, яйцата,  захарта, млякото, меда, рома, и кората от лимон.

Прибавяме и шупналата мая. Започваме да омесваме тестото, като след като сме оформили хубава топка тесто, топваме ръцете си в разтопеното масло и продължаваме да месим, докато тестото го поеме. Така процедираме с цялото тесто. Оставяме го на топло да се надигне.

От тази рецепта тестото винаги става чудесно, на конци, но причината да не се вижда това на снимката, че ние решихме да направим повече, но по-малки на големина  козунаци. От един килограм брашно извадихме 6 малки козунака, като по този начин няма как да се получат големи конци в тестото.

Тази година експериментирахме повече от друг път, защото някакси взеха да ми доскучават всички варианти на добре познатите ни козунаци. И аз обичам да си хапвам от тях по Великден, но винаги ми се иска да опитвам нови и нови варианти. 

Ето защо този път ги приготвих с две нови плънки и мога да кажа, че догодина пак ще ги правя така. Точно така, получи се тооолкова добре!

Първата плънка беше от крема за понички от тази рецепта. Сложих и малко сок от портокал в млякото, за да засиля аромата на крема и се получи толкова вкусно, че нямам думи. За съжаление на снимките не се вижда много от крема, а и в този козунак сложих малко по-малко от онзи, който се изяде почти веднага след като бе изваден от печката.

 

Нямах време да го снимам, защото той си отиде така бързо...от този свят:) Следващия път смятам да залея козунака отгоре с шоколaд!

Друга част от козунаците направих с една моя много любима плънка, направена от около 100 гр нарязани на ситно фурми, 125 гр млени бадеми, 3-4 с.л. какао, 1/2 ч.ч. пудра захар и малко вода. Получава се много вкусна паста, с която пълня козунаците.

 

Третия вид козунак направих във вид на маймунски хляб. Представлява козунак, направен от много малки топчета тесто, като във всяко топче предварително поставям парче локум или стафида в шоколад. Много богат на пълнеж сладкиш, който също получи добри оценки.

И накрая - кулминацията на всичко - резултати и впечатление от проведения експеримент с центрофугата. 

Като за първи път реших да пусна само едната половина от тестото в пералнята. Разделих го в две малки торбички, предварително намазнени с масло/олио. След това се слагат поне в още 3 торбички, една в друга, като всяка се завързва здраво. Накрая поставяме тестото в платнена торба или както аз използвах, малка калъфка от възглавница. Пускаме тестото за около 10 минути на центрофуга в пералнята, а след това се изважда и се оставя да втаса.

Честно да си кажа, според мен се получи по-добре тестото, което не бях пуснала и ми се струва, че и без голямо месене, тряскане и тем подобни си се получава добре. Наскоро бях чела,  че това с цялото премесване и без това е мит, но аз не се наемам да пиша дисертация по тестените въпроси!
И така, надявам се сте се позабавлявали с този пост, пък кой знае - може би ще опитате някоя от новите плънки, които ви предложих И защото от днес започва страстната седмица, публикациите през нея ще бъдат на тази тематика.
Очаквайте още идеи за произведения от козуначено тесто съвсем скоро! :)

 

Дяволски шоколадова торта / Devil's food cake Recipe

 

Много се радвам, че дойде време да ви представя и тази торта. За мен тя има много сантиментално значение, защото тя беше първата торта, която приготвих за да се излекувам от "лош ден". Понякога това "заболяване" е като грип, може да продължи поне седмица, но важното е да се спре преди да стане епидемия. А единственото нещо, което гарантира пълно възстановяване е лечебната сила на шоколада!

Шоколадът винаги ще има специално място в сърцата на дамите и е излекувала повече "сърдечни заболявания" отколкото който и да е било алкохол, защото е приложим за хора от всяка възраст! Е, трудно ще убедите представителите на силния пол, че намираме по-голямо щастие в дъното на буркана с Нутела, отколкото в дъното на бутилката, но съм ставала свидетел на това, че дори господата не могат да не се изкушат при вида на перфектна шоколадова торта!

Но да се върна малко назад! Та както казах, преди повече от 3 години, когато още не само че нямах блог, но нямах и най-малка идея, че ще си направя такъв, видях тази торта в този прекрасен блог.  Под тази рецепта в коментарите се вижда и до днес плахото ми изказване за това колко много ми е харесала торта, а и това, че все не събирам смелост да си направя така мечтаното от мен виртуално местенце. Но защо ви разказвам всичко това! Не само че това е, макар и малка в очите на останалите, но за мен голяма стъпка, която все пак успях да събера смелост да направя, но само за година успях да събера повече от 3000 нови кулинарни приятели, които споделят с мен вкусни гозби и загорели тенджери!

Искам да кажа на всеки от вас, който се чувства сега като мен тогава - направете свой блог, страница или каквото решите! Сътворете го с любов и му се радвайте, отделяйте му внимание, а пък той ще намери своя път до сърцата на хората!

И така... отново тази торта,  няколко години по-късно. Първият път я направих с любимите ми вишни и сиропирана с вишновка! Беше същото време от годината, което се вижда по украсата, която избрах да направя. Ето и двете снимки от тогава, направени с най-дребния и нещастен фотоапарат на света :) Ех, спомени !

Тогава направих тортата в доста по-голяма тавичка, с размери 26 см в диаметър, и беше доста по-малка на височина :)

  Този път обаче направих още няколко промени в рецептата, а резултатът излезе повече от отличен!

Сега имах много хубави пресни плодове и реших да освежа тази иначе доста тежка торта. Получи се невероятно, още повече, че подредих цветовете на бананите и ягодите така, че съвпадаха с украсата ми от листенца на лалета :)

Понякога, когато нещо се получи, се получава по-добре, отколкото си се надявал дори! :)

И така, макар и с малко дългичко въвеждане, време е да преминем към рецептата, а първо - ето ги и необходимите продукти (използваната тук чаена чаша е с вместимост 240 мл):

За блатовете:
1 1/2 ч.ч. брашно (около 230 г)
9 с.л. неподсладено какао (75 г)
1/2 ч.л. сол
1 ч.л. сода бикарбонат
1/4 ч.л. бакпулвер
115 гр. краве масло на стайна температура
1 1/2 ч.ч. захар (300 г)
2 бр яйца
1/2 ч.ч. мл хубаво силно кафе
1/2 ч.ч. прясно краве мляко (120 мл)

За шоколадовия ганаш:
280 г шоколад (аз използвах черен и млечен)
120 мл вода
170 г краве масло

Още:
за сиропиране: леко кафе
плодове (банани, ягоди) или конфитюр по желание

В купа пресяваме брашното, какаото, слагаме солта, содата и бакпулвера.

В друг съд разбиваме маслото със захарта до получаването на пухкава смес, към която прибавяме едно по едно яйцата.

Прибавяме половината брашнена смес към яйчената и разбъркваме, прибавяме млякото и кафето, разбъркваме отново и накрая прибавяме и останалата брашнена смес. Бъркаме, докато получим много наситена еднородна шоколадова смес:

Разпределете в две тавички, аз използвах моите 20 см в диаметър:

Тук реших да пробвам този нов трик, който научих за равномерно печене на блатове, но беше чист експеримент. За да се пекат равни блатове, без да се издуват в центъра, е хубаво да направите "яка" на тавичките от мокър плат или хартия, които да държат стените на съдовете по-студени. Мисля, че моите тавички не са най-подходящи за тази цел, или фактът, че използвах не плат, а хартия, която се изсушава бързо. Следващия път ще опитам с плат, макар и резултатът и този път да не беше лош :) Ето ги и тях след близо 25 минути в предварително загрята фурна на 170 градуса с обдухване.

Готовите блатове оставяме да се охладят напълно, а после разрязваме на половина, получавайки четири по-тънки блата.

Шоколадовият ганаш се приготвя, като смесваме продуктите за него на водна баня. И тук направих малка промяна, като вместо вода, отново сложих кафе, сложих едва 200 гр шоколад, но добавих смес от холандско какао и захар (на око), както и някоя и друга лъжица мед.

Получи се много хубав лъскав ганаш, който отново трябваше да оставя да стегне за няколко часа. Ускорявам този процес, като поставям съда с ганаша в друга купа с ледена вода, която  подменям периодично. Най-подходящи за тази цел са тези алуминиеви купи, които ползвам, тъй като бързо променят температурата според средата.

Сглобяването на тортата е по следния начин - блат (аз реших да сиропирам с още малко много леко и разводнено нес кафе, но наистина исках много рохка и сочна торта, която и получих накрая), после ганаш, плодове, може пак ганаш, блат и т.н.

Гледах да не пестя плодове и смятам, че се съчетаха много добре вкусово!

Накрая слагаме още едно голямо и много доволно количество ганаш:

 

И тъй като тортата украсих с тези любими мои пролетни цветя - лалетата - смятам, че ще бъде подходящо да я посветя на наближаващия празник - Цветница! Този празник е с голяма тежест в моето семейство не само заради факта, че близо 70 процента от женските имена в цялата фамилия честват на този ден, но най-вече поради това, че любимите ми жени - бабчето, майка ми и другата ми майка (тази на моя приятел) също честват именния си ден!

 

Аз им пожелавам да са ми живи и здрави, все така  красиви като пролетни цветя и да знаят, че много ги обичам!