понеделник, 16 юни 2014 г.

Пикантен карфиол по китайски / Chinese Cauliflower Recipe

 

Почти всеки човек има някой плод или зеленчук в списъка си с нещата, които подминава в магазина, защото така и не се научил как да го готви или пък не е бил впечатлен от вкусът му, когато го е опитал. За мен това е карфиолът!  Не мога да кажа, че имам голям опит в карфиолояденето, освен на туршия, но това си е изключение в правилото. Рядко се яде туршия през лятото, а пък сега този зеленчук само ми вади очите по щандовете в магазина. Реших, че му е дошло времето буквално да мине под ножа и да му намеря рецепта, която да му приляга.


Няма да сбъркате с китайски подправки, когато готвите зеленчуци, които не са толкова богати на вкус. Получва се естествен баланс между свежестта на зеленчука, който винаги остава леко хрупкав, но пък обвит с ароматен и настиен сос. 
Ако тази комбинация е сред любимите ви, не пропускайте да я опитате - няма да съжалявате!  Ето и рецептата:

Необходими продукти:
1 глава карфиол (или половин, ако е по-голяма)
1 ч.л. чили на прах
3 ч.л. царевично нишесте
1 ч.л бял ( черен ) пипер
2-3 малки зелени чушки (сиврия)
1 стрък зелен лук
1-2 скилидка чесън
1/2 ч.л. джинджифл, млян
1 ч.л. соев сос ( тъмен)
4 с.л. кетчуп ( моя беше пикантен)
3 капки оцет
сол (по желание)
олио за пържене

Измиваме карфиола, отцеждаме го и го разкъсваме на малки парченца, така че да са подходящи за консумация. Слагаме ги в подходящ съд ( купа), като прибавяме чилито на прах, пипера, оцета и нишестето. Разбъркваме ги, като леко ги подхвърляме във въздуха, така че подправките да обвият хубаво зеленчука.


 Пържим карфиола в малко олио, предварително затоплено, докато покафенеят и станат хрупкави отвън. Изваждаме от тигана. Оставяме тигана на котлона, тъй като ще го ползваме отново.



Нарязваме чушките, чесъна и бялата и светло зелената част на лука и ги запържваме за кратко в горещия тиган.


Прибавяме останалите продукти - соевия сос, кетчупа, джинджифила и разбъркваме, докато се образува хубав сос.Изсипваме го върху пържения карфиол и разбъркваме.


Сервираме още топло, поднесено с нарязана тъмнозелената част на лука.


Макар силните подправки, ястието остава много свежо, тъй като карфиола е изключително пресен и хрупкав отвътре. Идеално мезе за топло време, студена бира...а защо не и малко световно по футбол. ;)


петък, 13 юни 2014 г.

Шоколадово-бананова торта с много крем / Choco-banana Cake with SO MUCH Cream


"Вина" за днешната торта има фактът, че баба ми е най-готината баба на света и аз постоянно искам да я зарадвам с някоя сладост. Ами да, тя как се трепе да ми отглежда ягодите, макар че има цяла градина за гледане. Но като пристигна при нея и почвам "баааабооо, а защо не ми засадиш повече ягоди?" и тя запретва ръкави, като естествено не съм сигурна дали под носа си не си казва "ще те видя дали цяла зима ягоди ще ядеш или картофи", ама пък аз имам нужда от ягоди. 
Няма нищо по-хубаво от това да се чувстваш като дете и да си позволиш пет минути глезене, а това е възможно винаги, когато си при баба на гости. Това, и че над прага й има табела, на която пише "диета всяка тука оставете". Баба ми готви много вкусно, по много и не разбира защо не ям по 3-4 пъти на ден. "Нямало да имам сили да работя". Колкото и да й обяснявам, че далеч не харча толкова енергия при седенето в офис, колкото тя харчи за първите два часа на градината, някакси така и не й става ясно. И как, като тя смята, че се е успала, когато спи до 6 без 15, и работи седем дни в седмицата без почивка :


Да, наистина, баба ми е истински терминатор, затова понякога й казвам " бабинатор"!!!


Много неща може моето бабче, но правенето на десерти не е сред тях, а пък обича да си ги похапва. Идеалната за нея торта трябва да има меки блатове, много крем, малко шоколад и доста от любимия й плод - банан.
Е, и аз реших, че заради нея ще запретна ръкави и ще й измисля въпросната торта, пък каквото ще да става. След известно търсене в нета за вдъхновение, накрая се спрях на този вариант. Без повече увъртане ето и самата рецепта:


Необходими продукти:
За пандишпанения блат:
4 яйца
4 с.л. захар
4 с.л. брашно



За крема:
70 г / 1 пакетче нишесте ванилия
700 мл прясно краве мляко
1 бял шоколад
1/2 ч.ч. захар
1/2 пакетче желатин
4 банана

За шоколадовия ганаш:
100 мл течна сметана
100 г шоколад

Започваме като приготвяме блата. За целта разделяме жълтъците от белтъците.


Разбиваме белтъците, като постепенно прибавяме захарта, докато накрая се разтвори напълно, а белтъците станат на твърд сняг. Продължавайки да бъркаме с миксера, започваме да прибавяме един по един и жълтъците към сместа.


И накрая, пресявайки постепенно брашно, го разбъркайте в сместа, като използвате дървена лъжица. Изсипете я във форма за торта с диаметър 25 см, предварително покрита с леко намаслена хартия за печене. Печете в предварително загрята фурна на 150-160 градуса до готовност. 
След като блатът се изпече, оставете го при открехната врата на фурната за няколко минути. Докато блатът се охлажда, е време да се захванем с крема. За целта отделяме 100 мл от млякото, в което разтваряме нишестето, а в отделен съд, в малко вода, накисваме желатина.

                              
Останалото мляко слагаме в тенджера заедно със захарта и ги оставяме да се сварят, но без да завират. Прибавяме нишестето, при непрекъснато разбиване, а след това и желатина. След като всичко се хомогенизира, прибавяме и начупения на парченца бял шоколад, като продължаваме да бъркаме, докато се разтвори хубаво в горещия крем. По мое мнение кремът може да "хапне" поне още един бял шоколад, но колко ще сложите, оставям сами да прецените.


Сглобяването на тортата става по следния начин. Разрязваме изстиналия пандишпанен блат хоризонтално и го поставяме в метален ринг (или пък форма с махащи се стени). За по-лесно отделяне можете да сложите намаслена хартия за печене по стените, за да не залепне кремът по формичката. Аз използвам ринг за стягане, който леко намаслявам.


Върху блата изсипваме крема и подреждаме нарязаните на големи парчета банани. Колкото повече банани събере, толкова по-добре :) Кремът ще ги обгърне, а самата торта ще стане по-висока.

               

Поставяме втория блат и слагаме тортата в хладилника за една нощ.
На другия ден приготвяме ганаша по метода от тази рецепта. Използвах половин доза, тъй като го използвах само за заливка отгоре. Също така не съм чакала ганашът да стегне, а я залях с още топъл такъв, за да се получат тези прекрасни и апетитни шоколадови висулки.


Оставих да стегне на стайна температура, а след това и в хладилник. Украсих тортата с  розички от сметана и малки бишкоти :)


Вие разбира се можете да се спрете на друг вид украса!


Накрая се получи един наистина добър резултат, затова и занесох цялата тортичка на село за "професионална оценка"


Празните чинии говорят повече от хиляди думи, така че аз съм доволна.



Изглежда и бабчето е много доволна, защото тая година ми е засадила повече ягоди :)


Още малко снимки на тортата:



Последвайте в моя инстаграм акаунт тук - https://www.instagram.com/lussievtimova , където ще ви споделям малко превю какво още се готви у дома, преди да се появи в блога ;) 


Харесва ли ви публикацията  и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! А ако искате да научавате първи за най-новите рецепти в блога, харесайте страничката ми във фейсбук тук.

Благодаря ви, приятели!


понеделник, 9 юни 2014 г.

Домашни равиоли с рикота и сос от бяло вино / Homemade Ravioli with Ricotta and White Wine Sauce


(Звук на барабани) Дами и Господа, за първи път в кухнята на Люси имаме щастието да ви покажем първите за нас домашно приготвени равиоли. Гордеем се с постигнатия резултат и не се срамуваме да си го признаем! А колко време им се канехме, колко се тюхкахме , че е сложно и че тая работа с домашната паста изглежда повече като за семейства, които не нагъват студена пица по тъмни доби.
Да не повярва човек, но това, което се опитват да ни убедят истинските кулинари е било вярно през цяяяялото това време. Първо - домашна паста се прави супер лесно. И Второ - Супер лесно е, хора! Има още предимства - евтино е за приготвяне, вкусно е, можете да изпробвате различни вариации на съдържание и форма и накрая ...има невероятен Уоу ефект. 



Ястието може да струва не повече от три лева в продукти, но да изглежда като приготвено от някой, който знае какво прави, а не като мен :)
И все пак, както казва Джулия Чайлд, ако сте сами в кухнята, кой може да ви види :) 
Така че експериментирайте на воля и се надявайте на добри резултати. Въпросната дама, която е голямо вдъхновение за мен, е освен извор на прекрасни рецепти, така и на много мъдрости, любимите от които ще споделя с вас днес :) 
Първата от тях е съвет, който следвам при правенето на нови рецепти :
"Това е моят постоянен съвет към хората: Научете се да готвите - опитвайте нови рецепти, учете се от грешките си, бъдете безстрашни и най-вече се забавлявайте" - Джулия Чайлд

 

Следвайки този неин безценен съвет реших, че няма какво да се плаша вече от тези пусти домашни равиоли като от изравнителна сметка за електричество и запретнах ръкави.
Денят става все по-дълг, така че е идеален момент за експериментиране с по-времеконсумиращи рецепти. Е, тази може би не е точно такава, защото наистина става бързо, но като за първи път, реших да не прибързвам.

 
За равиолите се спрях на нежен сос от бяло вино, тъй като е идеален за лека лятна рецепта с паста, а пък и обичам вино (и аз като Джулия) :)

"Обичам да готвя с вино, понякога дори слагам в ястието, което готвя" 

Джулия Чайлд




 
И последно, но не и по важност, самата презентация на ястието. Опитайте се да го поднесете с финес и красота, която да гали очите или, както казва още Джулия :

"Толкова красиво е аранжирано върху чинията, че знаеш, че нечии пръсти са били навсякъде по нея "
Следвайки тези безценни съвети се появи и днешната рецепта, която няма да отлагам повече и затова преминавам направо към необходимите продукти:

За пастата:
1 3/4 ч.ч. брашно
1/4 ч.л. сол
2 яйца
1/2 с.л. вода (повече или по-малко при нужда)

 
За пълнежа:
250 гр сирене рикота
2 -3 с.л. течна готварска сметана
пресен босилек и риган
червен пипер / сол
(опция  за добавяне на друг вид сирена по желание към сместа)

За соса:
3/4 ч.ч. бяла вино
6 с.л. масло
розов пипер и пресен босилек за поднасяне

За направата на тестото за пастата, пресейте брашното върху чиста повърхност. Направете кладенче в средата и добавете в него яйцата, солта и водата. Разбърквайте с ръка, като се опитвате постепенно да поеме цялото брашно. Прибавете още брашно или вода при нужда, като ги добавяте постепенно и на малки порции така, че накрая да се образува хубаво твърдо тесто. Месете го около две - три минути.

 
Увийте тестото във фолио за свежо съхранение и го оставете в хладилник за около половин час.

През това време можете да направите плънката. За целта сложете в купа рикотата и сметаната и разбъркайте. По желание можете да добавите малко обикновено краве сирене, но да не е много. Колкото да подсоли сместа. Овкусете с нарязани свежи подправки като риган и босилек, както и с малко сол и черен пипер. Важното е плънката да остане лека, като основният вкус да е рикотата, а след това свежите подправки.

 

Приготвянето на равиолите започваме като разделяме тестото на четири равни части. Взимаме две от тях и ги разточваме на сравнително еднакви по големина правоъгълни листа, които изглеждат ето така:


Пастатт не трябва да е твърде дебела, тъй като няма да бъде крехка след варенето, но не твърде тънка, тъй като има риск да се разкъса от тежестта на плънката. Поставете по една ч.л. от сместа на равни разстояния, така че да ви бъде удобно да разрежете равиолите. 

 

Използвайки четка, намокрете леко тестото около плънката така, че да улесни залепването. Използвайте по-големия лист от тесто (то няма как аз да мога да направя съвсем еднакви по големина) за покриване на равиолите, като внимателно притискате и се опитвате да избягвате образуването на въздушни джобчета. Накрая минете с резеца за равиоли като притискате силно, докато се получи идеална равиолка :) 


Самата формичка си закупх от този магазин при последното ми посещение при сестра ми в Холандия, но след това съм виждала по разни магазини за домашни потреби, така че съм сигурна, че се намират такива и в България. И все пак един остър нож и натиск с вилица по ръбчетата на тестото ще свършат същата работа, така че не оставяйте липсата на специален инструмент да ви спира да опитате тази вкусотия :)

 

Варете равиолите в кипяща, подсолена вода, за около 8-9 минути или повече при необходимост. Проверявайте пастата за готовност. Според мен е хубаво да ги извадим полу готови, за да имат възможност да поврят още малко в соса.
През това време в подходящ тиган сложете виното на средна степен на котлона и оставете да се редуцира за две-три минути. След това прибавете към него маслото, разбърквайки. Можете да добавите към соса малко от водата от пастата, ако се е получил твърде гъст сосът ви. 
Прехвърлете (полу) готовите равиоли от тенджерето в тигана със соса и оставете да поврят в него още малко.

 

Сервирайте равиолите с част от соса, гарнирани с малко нарязан пресен босилек и поръска от розов пипер.


Дали трябва да споменавам, че ястието се комбинира с добре изстудено бяло вино...


...и добър апетит!


И когато някой ми каже, че Митко добре си живее, похапвайки си тези неща ежедневно, аз се сещам за друга мисъл на Джулия :




"Нямаше да мога да го задържа дълго, ако не го хранех добре " :)


Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...