вторник, 8 март 2016 г.

Казан диби / Kazandibi / Turkish Caramelised Pot-Bottom Pudding


Пазих тази рецепта за по-специални случаи, тъй като и тя самата не е никак обикновена. Макар и скромен на вид и доста икономичен като продукти, този десерт набира все по-голяма популярност заради невероятния му вкус и текстура, които едва ли могат да се опишат с думи. Представям ви негово величество - Казан диби. 
Десерт, който все по-често можете да срещнете предлаган и в изисканите ресторанти, тъй като и по мое мнение - мястото му е там. 
Когато казах на майка ми, че съм се наканила да го правя, тя ме попита какво точно представлява. Почнах да й обяснявам, че е вид печен на котлон крем, който има коричка,  но не е толкова карамелена като крем карамела, и кремът е доста по-гъст и така, та онака, и въпреки въодушевлението ми, че се захващам с тази не лесна задача, никак не се впечатли. Това бе, докато го опита! 


След като направи някакво странно изцъкляне от почуда от вкуса му, започна да гребе лъжичка по лъжичка, а аз висях над нея като лешояд и чаках поне някаква реакция да знам дали й е харесал. Тя само продължаваше да яде и мълчи. Това се казва десерт да те остави без ума и дума.  Едва след като го изяде каза, че е нещо невероятно, пита за още, взе си за вкъщи, изяде още едно у дома и следващата седмица, заклевам се в Св. Харалампий, не спря да ме пита за името на десерта - то не беше казанбиби, казаниби и какви ли не вариации. Трябваше да обяснявам на различни хора по телефона какво представлява, как да го приготвят, въпреки че казах, че подготвям рецептата.



Но преди да премина към нея, искам да използвам възможността да благодаря на Блоговодител, че тази година ме номинира в цели четири категории в Годишните си награди, За мен е голяма чест и признание, което показва, че целта, която си поставих - да развия разнообразието от рецепти в блога - е постигната. Номинирана съм в категориите за:
а вие можете да гласувате и да ме подкрепите в колкото искате от тях.


Миналата година бях номинирана в една категория - за най-добър блог за торти и  взех именно вашата награда - на публиката, която всеки знае, че е най-сладка. Да усещаш толкова голяма подкрепа и позитивизъм от хората около теб в дни, когато и ти не знаеш какво правиш с живота си (всеки има такива), е доста окуражаващо и окриляващо. Ето, че отново ще имам нужда от вашите гласове, ако смятате, че ги заслужавам.
Ако пък не - гласувайте за някои от другите блогъри. Всички тези хора имат дарбата да превръщат сивото ежедневие в красива и вкусна картина от аромати и емоции, които вдъхновяват, зареждат и обогатяват всеки един от нас. Нека да подкрепим българските кулинарни блогъри със същата доза любов и позитивизъм, с която ни зареждат. Те го заслужават!


И след всичко казано до тук, ето и рецептата на това нежно удоволствие:
1 л. прясно мляко
1/4 ч.ч. смес брашно и царевично нишесте
1 ч.ч. захар
1 жълтък
1 бр ванилия (или едно-две зрънца сакъз) 
1-2 с.л. масло
2-3 с.л. пудра захар
канела за поръсване при поднасяне

Започвам като слагам на котлона да заври около 800 мл от млякото, заедно със захарта.


В купа смесвам брашнената смес, жълтъка и останалото мляко на рядка  каша.

                      
Докато млякото завира, си подготвям тавичката. Вие можете да ползвате голям равен тефлонов тиган (тава), но аз предпочетох йенски съд, за да мога да наблюдавам процеса при запичане. Моята тавичка бе с приблизителни размери 18,5 х 30,5 см.

 

Намазах я хубаво с маслото и след това поръсих навсякъде хубаво с пудра захар. 


През това време млякото ми завира и изсипвам брашнената смес на тънка струйка, като разбивам непрекъснато с телена бъркалка. Кремът ще започне да се сгъстява, но няма да стане изключително гъст. Добавяме към горещия крем ванилията или смления в хаванче сакъз (познат още като мастикс) 


Готовия крем изсипваме в тавичката. Аз не сложих целия, само 2/3 може би, тъй като не бях сигурна, че ще се запече толкова дебел пласт. (Вижда се на снимката докъде е в тавата, но следващия път ще опитам и с цялото количество за всеки случай)


Започваме със същинската част. Слагаме тавичката на котлона - при мен едновременно включих и малкия и големия. Пуснах първоначално на 2/3 от мощността на котлона, като впоследствие увеличих още малко, тъй като видях, че може да понесе. Кремът започва да бълбука, а ние започваме да въртим тавата на всички страни, опитвайки се да обхванем всички страни и ъгълчета.


С шпатула изравняваме от време на време крема, като, загребвайки надълбоко, виждаме и как върви запичането на захарта по дъното. Трябва да изглежда ето така.


Аз вдигах тавата и поглеждах къде още трябва да се запече, докато стане равномерно. След целия процес кремчето ще се сгъсти още малко и ще намалее като обем.


Дърпам го от огъня и го оставям да се охлади за кратко върху дъска, а след това в тава със студена вода.  После го прибирам в  хладилника. След няколко часа (при мен бе на следващия ден) го нарязвам на ленти и го навивам на руло.


Можете да разстелете останалата ни част от крема върху тази преди да го навиете. Аз исках рулцата да са по-стабилни и стегнати, затова и избрах да не го слагам.


При поднасяне се поръсват с канела, която им придава тази нежна, кадифена текстура.


Казан диби означава в превод "дъното на казана" и макар да е доста буквално наименование за този десерт, по-подходящо щеше да бъде "самата нежност". Изключително фин аромат на карамел, който не е толкова доминиращ като в крем карамела, в комбинация с идеално запечената коричка, което носи своят уникален чар  и ухание.


Кремът е леко разтеглив, но в същото време нежен и единственото, което искате, е още една хапка! 


Опитайте го и се убедете сами!
А дотогава - пожелавам ви една усмихната, красива и успешна седмица, приятели!
 И ако рецептите ми ви допадат  - гласувайте! :)


Харесва ли ви публикацията  рецепта и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! А ако искате да научавате първи за най-новите рецепти в блога, харесайте страничката ми във фейсбук тук.
Благодаря ви, приятели! 

събота, 5 март 2016 г.

Млечно реване с крем "Рафаело" / Milk Soaked Coconut Cake "Raffaello"


Не остана много от дългите почивни дни, но пък винаги има време да спретнем нещо сладичко набързо. Особено лесна и подходяща е днешната рецепта. Да си призная - отдавна ме врънкаха у дома за реване, но аз нали не съм по съвсем обикновените неща, реших да го джазирам малко и се получи този прекрасен, млечен и въздушен десерт. 


Влюбих се в него още при вида му, заобичах го заради уханието му, а щом си хапнах една лъжичка - вече знаех, че съм попаднала на нещо, което си струва да се прави често.


Освен, че наистина е лесен и бърз за изпълнение, този сладкиш, който у дома нарекоха "мокри пасти "Рафаело", ме накара за първи път от доста време да се насладя на вкуса на прясно мляко. Не го обичам още от детската градина, така че това не бе "вражда от вчера". Тук обаче е най-подходящият сос за заливка и усещането на въздушност и лекота в десерта може да ви пренесе от масата на дивана с чинийка в ръка за отрицателно време.


И така, без повече отлагане, денят си минава, а пък десерт трябва да се прави, ето и необходимите продукти:
За блата:
4 яйца
1.ч.ч. захар
1 ч.ч. брашно
1 пак. бакпулвер (10 г) 
1 бр. ванилия


За заливката:
3 ч.ч. студено мляко
2/3 ч.ч. захар
За крема:
1 ч.ч. течна сладкарска сметана за разбиване
домашен крем по желание (примерна рецепта по-надолу)
кокос за поръсване

Започвам като в миксера разбивам яйцата със захарта на пухкав крем.


След като сместа увеличи обема си, докато Делимано-то още бърка, прибавям постепенно пресятото брашно, бакпулвера и ванилията.


Изсипвам готовата смес в леко намаслена и набрашнена тавичка с размери 40 х 27 см. 


Пъхам да се пече в предварително загрята фурна на 175 градуса с обдухване за около половин час.



След като го извадим от фурната, надупчваме блата с дървено шишче на места (не прекалено, тъй като текстурата на блата достатъчно попиваше) и го заливаме със студеното, подсладено мляко.


Крема приготвям като за целта разбивам течната сметана на пухкав крем и прибавям към нея домашен крем. Можете да приготвите любимия си крем ванилия или друг по желание. Например: Оставете на котлона да заври 800 мл мляко с една чаена чаша захар и разбърквайте от време на време, за да се разтвори по-бързо захарта. В отделна купичка сложете 200 мл мляко и 2/3 ч.ч. брашно или царевично нишесте (аз направих смес от двете) и разбъркайте добре.




Когато млякото тръгне да завира, прибавете брашнената смес на тънка струйка при продължително бъркане с телена бъркалка. Кремът се сгъстява бързо след това. Дърпаме от огъня и добавяме ванилията. Оставяме крема да се охлади напълно.


Прибавете колкото искате количество от крема към битата сметана, като разбира се трябва да е напълно изстинал. Аз не съм се скръндзавила и направих дебела покривка. (Имах останал от жълтия крем от тази торта и го добавих и него, като накрая всички се съгласиха, че кремът е станал на вкус като сладолед. Този десерт е идеален, ако ви е останал някакъв крем и искате да го използвате.)


Поръсваме отгоре щедро с кокос и пъхаме десерта в хладилника. 
Кокосовите десерти са ми страст и определено, макар и семпъл на вид, този сладкиш се настани сред любимите ми. 
Идната седмица пак ще го направя ;)
 Опитайте и вие! 


Харесва ли ви публикацията  рецепта и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! А ако искате да научавате първи за най-новите рецепти в блога, харесайте страничката ми във фейсбук тук.
Благодаря ви, приятели! 



сряда, 2 март 2016 г.

Хачапури със спанак и яйца - храна за очите / Khachapuri with spinach and eggs


*В статията има продуктово позициониране 

Днес пак ще изпълнявам желания. Този път ще бъде солено и тестено и ще включва пожеланата от вас съставка - спанак. Сезонът му тепърва предстои, но пък здравето е на мода всеки сезон, а спанакът е една от най-полезните зелении, които може да консумирате. Действа изключително благоприятно за очите (както и яйцата, които съм включила в рецептата), затова и нарекох под заглавието "Храна за очите". (И самото ястие заприлича на "очо":) ) 


Имам и друга причина да посветя тази статия на зрителното ни здраве. Като човек, който е носил очила почти половината си съзнателен живот, а другата - лещи,  е важно да се грижа за него. Сигурна съм, че сред читателите тук има хора като мен, които са съпричастни с това, особено в нашето ежедневие и непрестанното стоене пред компютъра. Затова искам да отделя един абзац да ви запозная с една нова платформа, която стъпи съвсем наскоро на българския пазар, но е с дългогодишен и доказан опит в редица европейски страни - Lentiamo. В него успях да намеря любимия си продукт най-изгодно като цена в България за момента и с коректно и бързо обслужване. Освен това се сдобих и с някои шантави такива за следващите сесии за хелоуински грим :) И тъй като съм практична натура, цените ме спечелиха веднага и бързо смених доставчика си на лещи. Надявам се тази информация ще бъде полезна и за някои от вас, и макар да е с рекламна цел,  трябва да знаете, че не бих писала за нещо в което не вярвам.

И така, обещах ви абзац и затова няма да се бавя много, а ще премина към рецептата. Смятам, че това отново е едно лесно и идеално за седмична вечеря ястие, което ще накара всеки да заобича спанак, защото комбинацията на продуктите е не само безумно вкусна, но както казах и полезна. Ето и днешните ни хачипури със спанак, сирена и яйце! 


  • Необходими продукти:
  • Около 500 г брашно
  • 1/2 кубче прясна мая 
  • 1 ч.ч. хладка вода
  • 1 с.л. захар 
  • 2 с.л. зехтин
  • 2-3 с.л. течна сметана (мляко) 
  • 1 ч.ч. замразен спанак (една шепа отцеден и нарязан)
  • 1-2 ч.ч. краве  сирене
  • 1 ч.ч. кашкавал
  • 2 яйца (в зависимост от бройката) 
  • 2-3 с.л. масло
  • щипка сол

Започвам като в 2/3 ч.ч. хладка вода прибавям една непълна супена лъжица захар и маята. Разбърквам, за да се разтвори, и оставям да шупне.


Можете да ползвате и суха мая, като ще ви трябва едно пакетче от 7 г.
Забърквам тестото като слагам около 2 ч.ч. и половина от брашното (пресято) в миксера, добавям зехтина (аз го правя на око) и солта.


Добавям шупнатата мая и пускам миксера да бърка с бъркалката за тесто. (Всичко това можете да направите на ръка, но все пак снимките показват моя процес и смятам, че е добре да съвпадат). Добавете още водичка или брашно, ако е необходимо - трябва да получите меко, нелепнещо тесто, което изглежда ето така:

 

Слагам го в леко намаслена купа, покривам с памучна кърпа и го оставям да се надигне за около 30-40 минути (в зависимост от топлината в помещението)


Готовото тесто прехвърлих върху набрашнен плот и доомесих, като накрая разделих на две топки.


Всяка от тях разточих на голям овален лист ето така:


В купа съм смесила натрошеното краве сирене, рендосания кашкавал,  сметаната и нарязания на ситно спанак. Тъй като аз ползвах замразен, след като го размразих, отцедих и нарязах, ми излезе всичко на всичко една шепа.


Завивам страните на хачипурита навътре, а отгоре разпределям половината от плънката. Моите бяха изключително големи, като едната заемаше тавата от фурната, но вие може да направите няколко по-малки, като ще ви се получат и повече бройки. (Ще ви трябват и повече яйца, което съм уточнила при продуктите)


Пъхам ястието да се пече, като ги пека последователно, на средна височина на фурната,  при температура от 190 градуса. След като се зачерви тестото, ги изваждам, чуквам едно яйце в средата и слагам малко масло върху белтъка на яйцето.


Готовата вкусотия може да поръсите с малко лют  червен пипер или лют зехтин.


С такава охота се ядат, че размерът тук наистина няма значение.


 Оставям ви с тези вкусни кадри и ви пожелавам вкусни, спокойни и весели празнични дни! 

 

Харесва ли ви публикацията  рецепта и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! А ако искате да научавате първи за най-новите рецепти в блога, харесайте страничката ми във фейсбук тук.
Благодаря ви, приятели! 


Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...