сряда, 23 март 2016 г.

Домашен хляб - мек с дни (по метода тангзонг) / Homemade Bread :soft with days (Tangzhong method)


По нашия край казват: "Ка се е зачурило, па ке се джока", а в моя случай май е "па ке се меси". Така е! Тия дъждове искат - не искат  ще ме изпратят набързо към дома в края на деня, пък защо да не увелича уютния фактор там с една единица и да спретна един бърз домашен хляб. И защото съм с една идея по-бърза, вече го направих! Резултатът е толкова добър, че бързам да го споделя с вас!


Изпробвах един нов метод, който намирам за изключително интересен и ме грабна още щом го прочетох. Нарича се тангзонг, или поне аз така си го произнасям, но се използва за направата на изключително меки хлебчета, които успяват да останат меки дори след няколко дни. Доказано е - така е! 
След като изстине хлебчето пък е идеално за рязане на филийки за сандвичи и тостове или пък просто за хапване с вечерята и обяда. 


Ако и вие сте любопитни да видите рецептата за хлебчето и да научите повече за технологията, ето я и нея:
Необходими продукти:
За тангзонга:
1/3 ч.ч. брашно
1 ч.ч. вода

За хлебчето:
2 1/2 ч.ч. брашно
1/2 кубче мая жива (или 1 пак. суха) 
1/2 ч.ч. прясно мляко
1/2 ч.ч. тангзонг
1 яйце
3 с.л. захар
3-4 с.л. масло
щипка сол

Започваме с направата на тангзонга, което представлява всичко на всичко хлебна паста от вода и брашно. За целта слагаме съставките за него в касерола на котлона и разбъркваме сместа за да се хомогенизира добре. Когато започне да завира, продължаваме да бъркаме, тъй като тя ще се сгъстява (както е при варените кремове), докато не стане на такава паста (снимка в дясно) :

                       
Оставяме го да изстине, като за нашата рецепта ще ни трябва половината количество. Другата половина може да съхраните в хладилника до три дни и да използвате за нова порция хляб :)

За направата на самия хляб използвах жива мая, тъй като времето на втасване е значително по-бързо и я предпочитам, но в оригиналната рецепта се използва суха и машина за хляб.
Така, аз оставих моята мая да шупне в леко затопленото мляко, в което сложих и половината от захарта. През това време в купа (при мен на мискера) сложих останалите съставки за хляба - пресятото брашно, щипка-две сол, захарта, яйце и половин чаена чаша тангзонг. Накрая прибавям и шупналата мая и започвам да разбърквам тестото с миксера (или на ръка).

Постепенно прибавям и маслото, което е омекнало на стайна температура. Получавам хубаво, по-скоро лепнещо тесто, което прехвърлям на плота, замесвам с едно две, движения в още малко брашно и оформям на топка. Прехвърлям я в леко намаслен съд, покривам с кърпа и оставам да втаса за около половин час на топло.

                

Не оставям тестото да втасва дълго. Готовото тесто прехвърлям на плота и разделям на четири части.


Върху плота поръсвам съвсем тънък слой брашно (почти не се вижда) и върху точилката също. Хубаво е да запазим колкото се може по-мекичко тестото, за да бъде по-пухкаво накрая. 
Взимам една част и оформям първо на топче, а след това го разточвам на овал. Превивам го от двата края към средата ето така:

                     

След това го обръщам вертикално и пак разточвам леко по дължина и завивам на руло ето така:

                         

Процедирам по същия начин и с останалите парчета тесто и нареждам рулцата във форма за хляб в редичка ето така:      
          

Оставям да втасат, докато удвоят обема си, и след това ги намазах с малко разбито яйце за блясък, но то не е задължително, затова не съм го описала. Можете да ги поръсите със сусам, ленено семе или други ядки.


Пъхам да се пече в предварително загрята фурна на 180 градуса с обдухване. Печем за около половин час и накрая се получава ето тази красота: 


Хлебчето е толкова пухкаво и нежно, но в същото време е идеално за рязане на филийки :) 


Ние ги опитахме в комбинация с крема сирене и сладко от кайсии :) А вие какво ще изберете? 


И преди да ви оставя да планирате времето си днес за да опитате тази вкусотия, нека ви напомня че гласуването за избор на публиката в наградите на Блоговодител още тече. Може да гласувате за мен в една или всички категории, но ако изберете втория вариант, можете да спечелите и награда :) 



 Харесва ли ви публикацията  рецепта и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! А ако искате да научавате първи за най-новите рецепти в блога, харесайте страничката ми във фейсбук тук.
Благодаря ви, приятели! 


понеделник, 21 март 2016 г.

Най-вкусният чийзкейк без печене и без желатин / The Best No-Bake Cheesecake without Gelatin


Ето, че най-сетне и пролетта е тук! Време е само и времето да навакса с температурите, че стига сме се загащвали до ушите! Птичките запяха, цветята и дръвчетата разцъфтяха и ако има нещо, което да направи нещата още по-приказни, то е днешната ми рецепта за най-кремообразния и вкусен чийзкейк без печене, който съм яла и приготвила. По-недоверчивите от вас ще кажат: "Е, такива рецепти бол" и ще сбъркат, защото, както ми бе заръчано от читател - искахте такъв чийзкейк без наличието на почти задължителния навсякъде желатин и аз ви го давам! 
Наистина няма място за сравнение за това колко по-нежен и въздушен е десертът без желатин и доказателство за това е пак мнението на уважаваното жури у дома (в лицето на майка ми, която не дава шестици току-така, камо ли за чийзкейк). Тя така и не разбираше какво хората харесват в този вид сладкиши, докато не и сервирах този. И именно защото е толкова специален, бих искала да го предоставя като рецепта в кампанията за Olympus, които бяха така добри да ми предоставят продуктите, а те не бяха никак малко, за което благодаря!  


С тази рецепта ставам посланик на кампанията "Малката черна престилка" (трябваше да се снимам с нея, затова се изявявам насреща ви), с която марката иска да вдъхнови жените да изпитат удоволствието от приготвянето на домашна храна. 
Аз заставам зад идеята с две ръце (с цедено кисело мляко в едната, който е любимият ми техен продукт). 
Не веднъж съм казвала, че не обичам да правя реклами на неща, в които не вярвам, затова, когато ми предложиха да стана участник в кампанията, се усмихнах и си казах : 
"Те да не би да знаят колко цедено кисело мляко имам в хладилника?" :) 
И така, аз няма да се бавя повече, защото е едва началото на седмицата, и като такова наистина имаме нужда от вдъхновение - сладко и вкусно като този кадър!



Доверете ми се и ви обещавам сладкиш, който ще разтопи сетивата ви. Но ето и рецептата: 

Необходими продукти:
2 ч.ч. млени бисквити
100 г разтопено масло
2 ч.ч. цедено кисело мляко 10% Olympus 
200 г  извара Olympus (може и крема сирене)
125 г краве масло
1/2 ч.ч. течна сметана за разбиване 
1/2 ч.ч. пудра захар
За украса:
2 ч.ч. замразени боровинки и захар на вкус (може да се замени със сладко по избор) 
бита сметана


Започвам като в блендер смилам бисквитите. Аз си премерих около две чаени чаши млени бисквити, но вие можете да сложите и малко повече, ако искате по-дебела коричка. Изсипвам ги във форма с махащи се страни с диаметър 24 см. Прибавям първоначално около 80 г от разтопеното масло. Омесвам хубаво и разпределям влажната бисквитена смес по дъното на формата, като притискам с ръка, за да се образува хубава коричка за десерта. В зависимост от вида на бисквитите може да поеме повече масло, затова го прибавете, ако е необходимо. 


Прибирам формата в хладилника за да стегне "блатът" и се заемам с плънката. С миксер разбивам маслото, което е на стайна температура, и пудрата захар. 


Маслото ще играе ролята на нашия стягащ елемент в рецептата и ще замести желатина. Прибавям след това цеденото кисело мляко и изварата / кремата сирене. А след това и предварително разбитата на пухкав сняг сметана. Тя ще придаде въздушност и обем на сместа. Аз използвам растителна сметана, тъй като е по-лека на вкус и бухва повече при разбиване. Можете да ползвате подсладена или не, в зависимост дали искате десертът да бъде по-сладък. Препоръчвам да е една нотка по-свеж, тъй като заливката е доста сладка и се балансират взаимно. 


Разпределям крема върху стегналата вече кора и пъхам в хладилника, а още по-добре във фризера.


Тъй като имах замразени боровинки във фризера, реших да направя заливката на чийзкейка от такива плодове, но вие можете да ползвате сладко по избор, макар че боровинките са най-добрия избор според мен!
Аз сложих в касерола замразените боровинки и добавих захар на вкус (добавям я постепенно, като опитвам) и оставям сместа да покъкри, докато се посгъсти и водата изври.


Украсявам сладкиша с леко охладения топинг и още малко украса от бита сметана. Визията му може да не е пищна,


но вкусът на този десерт е наистина уникален и незабравим. Една по-различна рецепта за класически чийзкейк, която ви гарантира кремообразна текстура във всяка хапка.


И тъй като тук ползваме цедено кисело мляко като основен продукт, 


определено може да се насладим на много по-свеж вкус! 


Опитайте и вие!

Ако искате да продължа да ви предлагам такива страхотни рецепти и тази специално също ви е харесала, знаете как да ми го показвате - споделяйте, коментирайте, гответе и ме последвайте ме в Инстаграм тук - https://www.instagram.com/lussievtimova/ за повече тайни от кухнята! 



Бъдете здрави и добри, 
всичко друго ще се нареди! 


Харесва ли ви публикацията  и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! А ако искате да научавате първи за най-новите рецепти в блога, харесайте страничката ми във фейсбук тук и моя инстаграм акаунт тук!
Благодаря ви, приятели!


петък, 18 март 2016 г.

Шекерпаре / Sekerpare / Şekerpare Tarifi


Слънцето се показа тия дни доста забележимо и аз пак се отнесох с "творене" в кухнята! Денят се увеличава, а с това и времето за готвене и снимки, което се усеща с набъбналото количество чакащи рецепти, коя от коя по-вкусни. Дори не знам от коя да започна...затова хващам първата за ушите и ви я представям. 
Знаете, че в края на седмицата обичам да ви зарибявам с нещо сладичко, тъй като почивните дни сме по-склонни да се поглезим с него, а пък имаме време и да се поразходим, да поспортуваме и да не са ни толкова на премисъл тия пусти калории. 
Днешната рецепта е за невероятно шекерпаре, което, вярвате или не, приготвих за първи път. Не знам за какъв рататуй съм си мислила, че се прави трудно. Може би защото всеки път, като погледна тези перфектно еднакви форми, си казвам, че трудно ще ги докарам баш като от турска сладкарница, но те на`, и аз мога :)


Много съм горда с резултата не само на вид, но определено не очаквах от едно обикновено тесто да се получи толкова вкусно, сочно и изкушаващо десертче...и това в задоволително количество като бройка! Много добра рецепта - запишайте си я! :)


Необходими продукти:
За тестото: 
2 яйца
125 гр меко масло
1 ч.ч. пудра захар
3 1/2 с.л. грис
1 бакпулвер (10г)
2 бр. ванилия
3 1/2 ч.ч. брашно (от 200 мл) 



За сиропа:
3 ч.ч. захар
4 ч.ч. вода
сока на половин лимон

Започвам като в подходящ съд, тавичка при мен, смесвам продуктите за тестото, като от яйцата използвам едно цяло яйце и един белтък. Отделям втория жълтък за намазване на сладкишите.


Започвам да меся на ръка, докато получим хубаво и ароматно нелепнещо тесто, с консистенция малко по-мека от пластелин.


От него късам малки парчета и почвам да оформям на ръка шекерпаретата като блокчета. Тук малко си поиграх - някои ги направих първо по-големи, после преработих, докато си намеря идеалната форма. Все пак не трябва да стават огромни, нали има бакпулвер и ще бухнат. 


Намазах ги отгоре с разбития жълтък с помощта на силиконова четка, 


а след това правя леки шарки върху тях с вилица по дължина ето така: 


Слагам ги да се пекат до златисто в предварително затоплена фурна на 180 градуса. След печене трябва да изглеждат ето така :


Аз направих сиропа на следващия ден, за да са напълно изстинали, но вие можете да обърнете стъпките и да направите първо сиропа, а след това сладкишите. Важното е само да следвате правилото - заливате горещия десерт със студен сироп или студения десерт с горещ сироп!  

Сиропа приготвям като на котлона слагам захарта и водата, след като заври и водата се разтвори, намалявам леко силата на огъня и добавям лимоновия сок. При мен отиде цял лимон, но беше по-малък. Оставям сиропа да покъкри още няколко минути, за да се посгъсти.


Изливам сиропа върху шекерпаретата - оставете малко разстояние между тях, тъй като ще набъбнат. 


Украсих с млени орехи, кокосови стърготини и млян шам-фъстък. Да си призная, всеки вид си има своя чар, та препоръчвам да ги опитате всички :) И така, преди да ви оставя (не за дълго) да разпускате през почивните дни, аз подготвям следващата сладка изненада. Тя е за един уникален сладкиш, който ще ви очарова с лекотата, свежестта си и ...няма да издавам повече, освен, че е поръчка на един от вас, читателите :)



Пожелавам ви много слънчеви и сладки почивни дни, и да ви напомня, че гласуването за избор на публиката в наградите на Блоговодител тече. Може да гласувате за мен в една или всички категории, но ако изберете втория вариант, можете да спечелите и награда :) 


Харесва ли ви публикацията  рецепта и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! А ако искате да научавате първи за най-новите рецепти в блога, харесайте страничката ми във фейсбук тук.
Благодаря ви, приятели! 


Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...