сряда, 8 февруари 2017 г.

Аранчини - горещи оризови хапки със сирена / Arancini with Mozzarella


Едно от нещата, които забелязвате в блога напоследък е сигурно това, че се опитвам да ви представям не само повече традиционни рецепти от българската кухня, но и такива от световната кухня. 
Днес сме например в Италия. (Поне духом, че сега мога да си позволя екскурзия колкото до Струмското дере) 

Днешната mangia (манджа) е много лесна и идеална за бърза вечеря през работната седмица, каквато рецепта ми писахте, че искате да ви предложа. :)

Освен, че е лесна за приготвяне от останaл ви от вчера ориз, в нея може да сложите tutti (всичко) - от месо, през гъби, зеленчуци, а аз се спрях на сърцевина от разтопена моцарела! Ммммм!
Представям ви, Аранчини: вкусни оризови хапки с плънка! 
Bene, bene, molto bene! 



Дори и да нямате останал ориз, знаете колко бързо се сварява. Освен това може да ползвате всякакъв вид, защото дори и италианците правят това ястие с  остатъци, така че не му мислете много. Но ето и как да си го спретнете:

Необходими продукти:
1 ч.ч. ориз
2 бр. яйца
100 г моцарела (или кашкавал)
50 г пармезан
Подправки: черен пипер, червен пипер лют/ лют сос, сол
брашно и галета за овалване
олио за пържене

Започваме като сваряваме ориза. Аз обикновено го правя в един вечерта, когато се сещам, че не знам какво ще готвя утре и няма да имам време да пазарувам. Сварявам го и го оставям да се охлади за вечерта. 
На сутринта прибирам в кутия в хладилника (като по български кутията от някои изяден сладолед)
Когато реша да ги готвя слагам студения ориз в купа, обичам да ползвам по-лепкав ориз, не от типа на басмати, като рендосвам пармезана, овкусявам със сол и черен пипер, а може да добавите и отцеден грах, нарязана шунка или каквото друго пожелаете.


За плънка се спрях на мини моцарела, но може да ползвате и обикновена, като я нарежете на кубчета, както и каквото поискате друго сирене и кашкавал впрочем - кубче, гауда, пушен или обикновен кашкавал, топено сирене или друго. 
Аз обичам да овалвам моцарелата в малко пикантен червен пипер или лют сос, за да може хапките да имат още по-гореща сърцевина :) 
Взимам една част от ориза, който благодарение на пармезана е още по-пластичен и слагам в дланта си. Слагам топче моцарела и оформям на топче, което овалвам с брашно. Редя на поднос и слагам в хладилника за няколко минути, докато загрее мазнината. 

                      
Докато мазнината загрява на котлона, разбивам в купа двете яйца, а в чиния слагам галета. Аз я смесих с няколко лъжички царевично брашно, тъй като галетата ми беше малко :)


Вадя топките от хладилника, овалвам в яйце, след това в галетата и хайде...в горещата мазнина. Пържа, докато станат златисти от всички страни. Хубаво е да се пържат в маслена баня, за да останат в кръгла форма.


Готовите оризови топчета слагам да се отцедят леко върху кухненска хартия, за да попие мазнината.
Сервирам в комбинация от сосове и свежи зеленчуци.




И така, оставям ви тук, аз отивам да си затопля двете останали ми хапки за обяд!

Ще се радвам да ви харесат, колкото и на мен!

Усмихната седмица приятели и ..Arrivederci!



Харесва ли ви публикацията  рецепта и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! А ако искате да научавате първи за най-новите рецепти в блога, харесайте страничката ми във фейсбук тук.
Благодаря ви, приятели!


понеделник, 6 февруари 2017 г.

Пиле с грах / Chicken and peas stew


В мислите си отдавна съм изпратила зимата, както и тази работна седмица всъщност, нищо, че е само понеделник. 
Все по-често ми се хапват зеленчуци, а слънчевите лъчи през почивните дни ме накараха да се размечтая и за други пролетни дейности, като седене на припек на някоя пейка и почти болезнената ми мания да си дам и последните пари за лалета и зюмбюли. Нещо, което ако все пак се ядеше, щеше да е е поне малко практично. 
И докато затоплянето беше само временно, ето че през тази седмица отново ни очакват дзъндзичкащи вечери, затова е хубаво зеленчуците да са в подходяща за това форма, като например добрата стара яхнийка. 
Докато си "почивах" през "почивните" дни, чистейки фугите на банята, си припомних прекрасния спомен от бабината кухня, където на обяд се разнасяше неустоимото ухание от къкрещата чорба, а металния капак на тенджерката хлопаше тихичко под ритъм. 
Баба шеташе из кухнята,  често в търсене на очилата, които бяха на главата й и ми правеше забележка да не скачам на леглото, което бе задължителна мебел в българските кухни по онова време. 


Аз, разбира се, като добра внучка спирах веднага...за около две минути :) 
Докато се засилвах за поредното пльосване по гъзе на твърдия като камък дюшек, изкарвайки и последния останал от него въздух, не спирах да питам бабчето кога ще стане яденето, "че съм гладна". 
Не след дълго обаче вече в стаята имаше мир и тишина, защото използвах и сетния си дъх да духам в горещата лъжица, от която се подаваха всякакви вкусотии. Всеки цвят в тази манджичка , беше като вкусова бомбичка, която се взривяваше в устата ми от сладникавия вкус на оранжевите моркови, през ароматните зелени грахчета до плътния вкус на жълтите картофки. 
Споменът за това ухание явно е доста силен, след като надделя над препаратите в банята и реших, че първата гозба за седмицата ще бъде точно тази. Аз си я скалъпих по мой вкус, а ако и вие отдаван не сте хапвали пиле с грах, препоръчвам ви да го направите. Трябват ви само:

Необходими продукти:
400 г пилешко месо  (аз използвах  бутче и пилешки гърди)
1 бр. морков
1 глава лук
1 консерва грах ( 400 г)
1/3 ч.ч млени домати 
1-2 картофа
1 скилидка чесън
1 суха люта чушка
Още: сол, червен и черен пипер, брашно, чубрица
олио 

Започвам като почиствам пилешкото и го нарязвам на парчета. Аз имах тези части във фризера и използвах тях, но вие може да ползвате и само една част от пилешкото месо. След това слагам в купа, с малко брашно, сол, черен и червен пипер и овалвам добре. 

                        

Изтръсквам от излишното брашно и слагам да се запържи местото в малко загрята мазнина. Харесва ми месото да е леко запържено, не само, че става по-бързо самото ястие като готвено, но и ми е по-вкусно. Освен това, се получава нещо като запръжка на ястието. 


След като хване хубава коричка, прибавям нарязаните на малки до средни парчета моркови и лук и чесън. Лично аз обичам по-големи парчета зеленчуци, за да мога да усещам вкусът на всеки от тях, когато ги хапвам.  Запържвам за няколко минути, докато поомекнат леко. 


Овкусявам още веднъж с подправки, като в повечко слагам от червения пипер. разбърквам и доливам топла вода. Количеството на водата зависи от това колко гъста или рядка обичате яхнията, като имайте предвид, че при варенето ще се редуцира. аз слагам така, че да е до половината тенджера. 
След като това прибавям грахта, доматите и нарязаните на кубчета картофи и сухата чушка. Оставям ястието да заври, след това намалявам и оставям да къкри под похлупак до готовност. 


Няма да ви лъжа, няма да стане за пет минути, но пък след като почти всичките ни продукти са топлинно обработени, а грахта даже е от консерва, няма да отнеме и много време. 
Готовата яхнийка поръсвам със щедро количество домашна чубрица.


Ех, сега вече ухае като при баба..
Аз сядам и нападам, а на вас ви пожелавам една приятна седмица и не ходете много надалеч...имам още чудесни рецепти, които си чакат реда!
Добър апетит! 
:) 


Харесва ли ви публикацията  рецепта и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! А ако искате да научавате първи за най-новите рецепти в блога, харесайте страничката ми във фейсбук тук.
Благодаря ви, приятели!


петък, 3 февруари 2017 г.

Сметанова пита с бисквити и банани / Easy chocolate-banana cream cake


Добрите новини започнаха от сутринта!

Не само слънчицето грее, навън става по-топло като за един чифт гащи, а отгоре на всичко е и петък, знаете, ден на майстора. Учениците учат по-малко, заради междусрочната ваканция, хората работят по-малко, заради факта, че все още не им плащат достатъчно, а пък аз продължавам да си намирам извинения да готвя вкусотии, въпреки призивите за диети и въздържание, с които ме засипват моите "слаби ангели" нощем. Но щом са толкова слаби, имат нужда от поохранване. 


Точно в тон с деня на майстора и днешната рецепта ще е доста мързелива. Може би една от най-лесните торти, които ще ви науча да правите. Може да си спретнете седнал, легнал, със завързани очи, на три ракии и въобще няма да ви мигне окото.


И като казах добри новини..вижте на каква попаднах тук. Оказва се, че всъщност е добра идея да хапваме торта сутрин за закуска и организмът ни ще го приеме добре. 

Доообре, доообре! Това исках да чуя! И без това в тази торта има банани, които също са полезни, нали така?! Тоест, правим тортата и имаме закуска за идните почивни дни! 
Рецептата ми е от една колежка на мама - Снежина Карабельова (или както й казваме Снежинка ;)) , която смята, че това е най-вкусната торта, която е яла и е любимата й (логично). 

Нямаше как да не се изкуша да я направя и аз и се радвам, че го направих, а е то и колко бързо и лесно става:

Необходими продукти:

250 г бисквити "Закуска"
4 бр банани
300 г шоколад (или 3 бр)
500 мл течна сметана за разбиване
1 консерва подсладено кондензирано мляко
малко масло






Започвам като разбивам сметаната на сняг с миксера. Може да ползвате животинска сметана или растителна, от картонените кутии, които са като "крем за торта". Важното е сметаната да е добре охладена, за да се разбие добре. 


Прибавяме към сметаната половината консерва от кондензираното мляко, като съм снимала коя марка съм използвала. Важно е да използвате задължително подсладено такова, то е по-гъсто и не бива да го заменяте с неподсладено. 


В тавичка слагаме натрошените бисквити (аз имах малко останали бели, но като цяло с кафявите е най-вкусно). 


Нарязваме два шоколада на малки парченца, като може да ползвате млечен или черен - зависи от вкуса ви. Прибавяме към бисквитите.


Прибавяме и нарязаните на кубчета банани. 
Накрая прибавяме сметаната и разбъркваме всичко добре. 

                     

Изравняваме хубаво сместа, така че да няма въздушни "джобчета" и прибираме в хладилника да стегне. 


Останалата част от кондензираното мляко затопляме на котлона и към него прибавяме нарязан третия шоколад. Той може да е кувертюр за готвене, но аз предпочитам черен шоколад.

                     

Прибавете една-две супени лъжици масло към сместа, за да може да се втвърди като изстине. Залейте сладкиша с нея, след като се поохлади малко, като аз направих и двуцветна шарка.


Тъй като използвах голяма правоъгълна форма с махащи се стени, реших да разрежа тортата на пасти.


Не мога да ви опиша какво въздушно, шоколадово-бисквитено-бананово удоволствие е всяка лъжичка от тази вкусотия :)

Опитайте и вие!



Харесва ли ви публикацията  рецепта и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! А ако искате да научавате първи за най-новите рецепти в блога, харесайте страничката ми във фейсбук тук.
Благодаря ви, приятели!



Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...