понеделник, 12 юни 2017 г.

Овчарски пай / Shepherd's Pie Recipe


Днес няма да се оплаквам, че е понеделник. Особено на тези , които са били на работа и в неделя. Да, работната седмица започна отново, но пък такъв е животът и по-добре! С всеки изгрев имаме възможност да направим и научим нещо ново, да опознаем някой нов човек, а понякога дори хора, които сме познавали с години, да опитаме нещо ново за хапване и да се насладим на възможността да изживеем още един ден на тази земя. 

Сигурно се питате какво е навяло тези позитивни мисли в главата ми. Ами предполагам, че колкото по-труден става животът, толкова повече оценяваме дори обикновените дни, в които на пръв поглед нищо. Аз предпочитам да го виждам катo ден в който ( за разлика от през зимата) се будя от светлината на изгрялото слънце и навлизащата в стаята топлина на лятото, вместо аларма песните на птиците, а алергените навън ми помагат да направя упражненията си сутрин под формата на половинчасови кихавици.

Днес, например ще ви предложа, на път към вкъщи да минете през магазина, да купите един-два продукта и да се насладите на една рецепта,  която ще подхрани точно тези  позитивните чувства - овчарски пай!



Една наистина скромна рецепта, от категорията "храна за душата", която е позната на много места по света, а българите ще я оприличат най-вече на мусака ( а кой не обича мусака, извинете?!!). С тази разлика, че някои хора не харесват именно заливката на мусаката, но тук тя е точно от супер пухкаво пюре с кашкавал, правейки именно "заливката" сууупер вкусна. И под нея какво - още по-голяма вкусотия!
За мое съжаление пак не успях да направя хубави снимки, тъй като хич не ми се чакаше нито да изстине яденето, за да го режа, нито да не ми замъглява парата обектива, нащрапах набързо няколко снимки и започнах да ям с такава охота, която само хапване след дълга диета може да конкурира. Но стига обяснения - ето и самата рецепта:
необходими продукти:
Около 1 кг. кайма ( говежда за предпочитане)
2 глави лук
2 моркова
2 домата
2-3 скилидки чесън
1/2 тиквичка
1 консерва грах ( 400 г)
1 ч.ч. говежди бульон
1 ч.л. сос "Уорчестър"
1 ч.л. италиански микс подправки ( мащерка, риган и т.н)
сол/ черен пипер на вкус
олио за пържене

За пюрето:
4-5 картофа
2-3 с.л. масло
50 мл прясно мляко/течна  сметана
100 г кашкавал
щипка сол

Започвам като нарязваме лука на не много дребно и запържваме в малко олио.  Прибавяме нарязания чесън и 

каймата докато последната се запържи добре. Овкусяваме със соса и подправките на вкус. Прибавяме нарязаните на кубчета моркови, тиквичка ( това е моя хрумка, но в сезона на тиквичките, реших, че ще е чудно допълнение и така и стана) и


пасираните в блендер домати. Може да ползвате и консервирани домати, ако предпочитате. Разбъркваме всичко и добавяме бульона, а може и да ползвате само вода. Аз обичам да опитвам ястието и да преценявам какво му е необходимо, така че ако ползвате бульон, внимавайте със солта.


Оставям всичко да покъкри за малко,а накрая прибавям грахта от консервата.


Прехвърлям ястието в подходяща тавичка и пъхам във фурната да се запечена 200 градуса за около 15 минути. През това време сварявам картофите в малко подсолена вода. Аз го правя най-бързо в микровълновата фурна, като нарязвам картофите на ситно, което скъсява значително времето за приготвяне.


 Отцеждам от водата ( може да си заделя малко от нея, за всеки случай) и започвам да ги мачкам, като прибавям маслото, млякото/ сметаната и рендосания кашкавал. От горещината на картофите, всичко ще се разтопи и ще стане едно наистина пухкаво и ароматно пюре. Ако има нужда - овкусете с още малко сол.


Извадете ястието от фурната и разпределете пюрето отгоре, като може да го нашарите с вилица или да го шприцовате, ако търсите още по-голям ефект. Поръсете с още малко кашкавал :)


Върнете във фурната за още няколко минути, докато пюрето и кашкавалът се позапекат.
Хубаво е да се изчака малко преди сервиране, за да може да се сервират по-стабилни парчета, но аз нямах никакви претенции и му се хвърлих веднага. Ах, как ми се хапваше точно това! 
Опитайте и вие и ...красива седмица, приятели!


 Харесва ли ви публикацията  рецепта и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! А ако искате да научавате първи за най-новите рецепти в блога, харесайте страничката ми във фейсбук тук.
Благодаря ви, приятели!

сряда, 7 юни 2017 г.

Огретен от тиквички / Zucchini Gratin


Имам среща след половин час, затова съвсем бързам да ви дам едно наистина чудесно предложение за хапване, което направих за обяд. Вкусно и бързо ястие през забързаната седмица, още повече, че включва любимите ми за сезона тиквички. 
Без месо е, което някак е задължително за мен напоследък. В тези жеги ми се хапва предимно салата и изобилие от добре приготвени зеленчуци, които да ме засищат, без да имам усещане за тежест в стомаха, мазнини или желание да консумирам хляб. Ако на някои от вас им се струва, че прекалявам с рецептите за тиквички мога да им кажа, че такова нещо не може да съществува, особено щом рецептите са тоооолкова добри.
Представям ви огретен от тиквички,а  ето и самата рецепта:


Необходими продукти:
2-3 бр. тиквички
400 мл прясно мляко
1-2 с.л. масло
2-3 с.л. брашно
150  г сирене
150 г кашкавал
1 яйце
сол/ олио/ черен пипер

Започваме като нарязваме тиквичките на тънки шайби. Бланшираме ги за кратко в кипната подсолена вода за една-два минути, докато поомекнат и ги отцеждаме в гевгир. След това може да ги прехвърлите и върху кърпа или кухненска хартия, за да се подсушат напълно.

                     

В тиган загрявам маслото и прибавям брашното. Запържвам за кратко и прибавям прясното мляко, като бъркам енергично с телена бъркалка, докато сосът тръгне да се сгъстява. Прибавям яйцето, половината от кашкавал и натрошеното сирене. Овкусявам с подправки, ако е необходимо, но в повечето случай сиренето върши тази работа. :)

                     

В подходящ съд, леко намаслен с олио или масло нареждам един пласт от тиквичките, след това половината от соса, след това още един пласт от тиквичките и още един от соса. 


Привършвам като нареждам остатъка от тиквичките, като в средата рендосвам останалия кашкавал и поръсвам с малко черен пипер.


Пека ястието за около 40 минути на около 190 градуса, като в зависимост от сочността на тиквичките ще отнеме повече или по-малко време.


Това, което няма да отнеме много време е изяждането на ястието, защото както казах: ВКУСНООО!
Леко, свежо, ароматно и няма да се усетите кака си слагате втора порция.


Опитайте! 



Харесва ли ви публикацията  рецепта и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! А ако искате да научавате първи за най-новите рецепти в блога, харесайте страничката ми във фейсбук тук.
Благодаря ви, приятели!

вторник, 6 юни 2017 г.

Плезири - фунийки с шоколадов крем / Chocolate cream filled cones


Вчера не успях, но днес вече станах рано, пих кафе, направих планове да правя упражнения, не направих упражнения и ето, че сядам веднага след това да напиша една дълго обещана, дългоочаквана и много интересно-вкусна рецепта за десерт. Плезири или иначе казано вафлени фунийки пълнени с крем, познати ни от доброто старо време.
Ако не са ви познати от тогава, едва ли сте попадали много на тях като рецепти в нета ( като паста "Бачиново" ) например и това е, че изобилието на десерти на пазара ни кара понякога да пренебрегваме тези по-простички, но много вкусни такива. 


Доколкото знам, производството им е спряно в първоначална форма, заради наличието на пресни яйца в крема, а сега, когато съществуват множество заместители се появяват по щандовете, но вкусът им е друг заради заместителите в продуктите. Аз направих един вариант на рецептата, който се надявам да ви хареса, без да се налага да се притеснявате за тези неща.
Освен това, ако нямате машинка за правенето на вафли, може да си купите готови фунийки за сладолед, които знаете са доста евтини, а в големите магазини или дори в малките, покрай Задушница с лекота могат да открият.
Няма да пиша много, тъй като племенника си дъвче чорапчето и се хили на среща за излизане, затова е мой лелински дълг да се стягам по-бързо и да изведа сладурската му физиономия на разходка. А ето и самата рецепта:
Необходими продукти:
250 г краве масло
3 жълтъка
3-4 с.л. кристална захар
1/2 ч.ч. пудра захар
ром / ромова есенция/ захар с вкус ром
3-4 с.л. тъмно какао
една шепа орехи
11-12 бр. вафлени фунийки

За глазурата:
50 г шоколад
20-30 г масло

Започвам като разбивам маслото, което трябва да е на стайна температура, с пудрата захар на пухкав крем. 


Слагам жълтъците и кристалната захар в купа и разбивам леко с телена бъркалка. След това пренасям на котлона на водна баня, 

                    

докато се сгъсти и стане на бледо жълт крем. По този начин жълтъците преминават топлинна обработка и са безопасни за консумация. Прибавям го към масления крем постепенно, а след това какаото и аромата - аз избрах захар с аромат на ром.

                    

Готовия крем е лъскав, ароматен и пухкав. Прехвърлям в пош и 


 шприцовам от крем във вафлените фунийки. Шприцовам до средата, след това слагам малко орехи и отгоре слагам още крем, така, че да има сърцевина от ядки. Вие може да изберете и друга изненада :)
Оставям в хладилника да стегнат за кратко и приготвям глазурата.


В микровълнова фурна разтопявам шоколада и маслото на течен шоколадов сос. Поставям охладените плезири в шоколада, образувайки хубава шоколадова "шапка".


Може да решите да ги оваляте след това в млени орехи или кокосови стърготини, но аз се спрях на орехова сърцевина.
Препоръчвам ви да ползвате по-тесни фунийки, за да не отива много крем и да не стават много тежки за консумация. 


Рецептата предлагам много възможности за експериментиране, а аз нямам търпение да видя вашите идеи.
Нашите фунийки си ги хапваме със следобедното кафе, макар, че вече почти не останаха. 
На вас пожелавам усмихнат ден, приятели, а аз отивам да гушна чорапко-дъвчещото човече.  



Харесва ли ви публикацията  рецепта и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! А ако искате да научавате първи за най-новите рецепти в блога, харесайте страничката ми във фейсбук тук.
Благодаря ви, приятели!

Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...